Ефектът „Рингелман“: екипната работа не е ефективна
През 1927 година е извършена поредност от доста любопитни опити, резултатът от които през днешния ден не се помни постоянно. Което е тъпо. Резултатите от тези опити остават в логиката на психиката под името „ резултат на Рингелман “.
Експериментите били следните. Взимали най-обикновени хора и ги молили да подвигат тежести. За всеки записвали оптималното тегло, което той вдигал. След това хората били обединени в групи, първо – по двама, по-късно – по четирима души, осем.
Очакванията били ясни: в случай че един човек може да вдигне – условно – 100 кг, тогава двама души би трябвало да вдигнат дружно или 200, или даже повече. В края на краищата, митичната концепция, че груповата работа ви разрешава да постигнете повече, че нейният резултат надвишава сбора от самостоятелните резултати на членовете на групата, към този момент съществувала. И към момента съществува и се поддържа интензивно.
Но – уви! Двама души събрали едвам 93% от сбора на самостоятелните си индикатори. А осем към този момент единствено 49%.
Проверили резултатите при други задания. Например – дърпане на въже. И още веднъж същият резултат. Броят на групите били повишен, а процентът единствено понижен.
Причината е ясна. Когато разгадавам на себе си, поставям оптимални старания. А в група можете да спестите сила: никой няма да забележи, както в историята на селяните, решили да си налеят буре водка за празника. От всеки двор – по една кофа. При разливането се открило, че бъчвата е цялостна главно с чиста вода: всеки донесъл по кофа с вода, надявайки се, че хитростта му няма да бъде видяна измежду общата маса на водката.
Трябва да се означи незабавно: никакви обществени технологии към момента не са създали допустимо превъзмогването на резултата на Рингелман. Можете да прочетете заклинанията от „ гурута на екипната работа “, само че колкото по-голяма е групата, толкоз повече бездейност има наклонност да демонстрира човек.
